One of the secrets of life is to find joy in the journey. But Grandma, you weren't on *this* journey. It was just crazy--Grandma held up her hand. You have six brothers. You got to spend a whole day in the car with them. You're all healthy, well fed, happy... Someday, when you're a little older, I'll bet you'd give anything to be back in that van of yours with all of your brothers, smelly diapers and all.I mulled that over.Well what about Dad? I pointed out. He didn't find any joy in the journey. He was yelling at trees.Grandma sat back, Your father and mother are masters at finding joy in the journey.I didn't understand.Grandma continued, Do you really think your parents would have had seven kids if they couldn't find joy in the journey?... I would be willing to wager that he'll be laughing about this trip on Monday morning with his friends at work.Grandma took my hands into hers. There are a lot of people in this life that will try to convince you that they're selling something that will bring you joy. The simple fact of the matter is that *things* don't bring you joy. You have to find joy in life experience. And if you take along somebody you love, then that journey is going to be all the more enjoyable.I can promise you right now that both good and bad things are going to happen to you in your life. Good and bad things happen to everybody. Some people are good at finding the miserable things in life and some are good at finding the joy. No matter what happens to you, what you remember is up to you.
Matthew Buckley
С внезапна решителност тя става от леглото; вече не плаче; права, обърната към него, му казва, не сантиментално, а с изненадваща агресивност: - Целуни ме!Той остава да лежи, колебайки се. Неподвижна, тя го чака, взирайки се в него с цялата тежест на един живот без бъдеще. Неспособен да понесе погледа й, той се предава: става, приближава се, поставя устни върху нейните. Тя вкусва целувката му, измерва степента на студенината й и казва: - Лош си! После се обръща към чантата си, оставена върху нощната масичка. Изважда от нея малък пепелник и му го показва. - Позна ли го? Той взима пепелника и го поглежда. - Позна ли го? – строго повтаря тя. Не знае какво да каже. - Погледни надписа!Име на пражки бар. Но то нищо не му говори и той мълчи. Тя наблюдава объркването му съсредоточено и с все по-враждебно недоверие. Той се чувства смутен под този поглед, но в същия миг, съвсем за кратко, пред него се мярва прозорец, на който има саксия до запалена лампа. Ала образът изчезва и той отново вижда враждебните очи. Тя разбира всичко: не само е забравил срещата им в бара, истината е по-лоша: той не знае коя е! Не я познава! В самолета не е знаел с кого разговаря. А после внезапно осъзнава: той нито веднъж не се бе обърнал към нея на име. - Ти не знаеш коя съм! - Моля! – казва той отчайващо неловко. Тя му говори като следовател: - Хайде, кажи ми името! Той мълчи. - Как е името ми? Кажи ми името! - Имената не са от значение! - Никога не си ме наричал по име! Ти не ме познаваш!- Моля! - Къде се запознахме? Коя съм аз?...Тя не го слуша. Лежи по корем, тялото й е разтърсвано от конвулсии, а в главата й е единствено самотата, която я очаква.
Milan Kundera